автор: zaharia

Защо в сърцата ни няма любов
и да навреди на другия всеки е готов?
Защо тъй черни са душите,
от злоба и завист пропити?
Защо беснеем, и се мразим,
и чувствата на братята си газим?
Вместо да си помагаме водим войни
и все някой друг е виновен за нашите злини.
Защо така е устроен светът?
Родени сме уж за живот, а сеем смърт.

Различни сме, вярно е,
пък и времето коварно е.
Едни са бедни, други богати,
някои растат в колиби, а други в палати,
някои са черни, а други са бели,
едни са слаби, а други - дебели,
учени и прости, грозни и красиви,
работни и лентяи, културни и диви.
Едни преследват слава, други - пари,
а някои за Вярата се избиват дори!

Но Слънцето ни праща еднакво топлина
и всички сме деца на майката Земя.
Трябва вече да сменим кръгозора
и да помним, че преди всичко сме хора!