автор: evasion

Косите ти са блеснали при изгрева
като море от слънчеви вълни !
В гърдите ми ехти викът на дивото ,
първичното , което ти плени .

Косите ти разливат се при залеза
като мистична огнена река !
Потапям се ! Водите и ме галят
със ласки на девическа ръка ....

Косите ти се гонят в пълнолуние
като искри от летен звездопад !
Пред тебе мълчалив стоя. Учуден,
дали си райски кът или пък ад ...

Косите ти са северно сияние ,
обагрило безкраен небосвод !
Това си ти , божествено създание !
На теб бих посветил един живот !