Плъзга се мракът
като по мокри бедра.
Безнадеждно е.Чакаш
да те погали зора.
Да те упъти със устни
на любима жена.
Миг е.Ще го напуснеш.
Аз ще го продължа.
И ще ти пращам от мрака
твойте мъртви луни.
Безнадеждно е.Чакаш.
Тук съм.Ела и ме целуни.