А всяка нощ
е път от безпосочия,
заплетен в паяжини кръстопътни.
По листите ми капят многоточия
от думите,
които не преглътнах.
Любов ли бе...
От сблъсък на галактики
звезди умират,
раждат се свръхнови...
Остава ехото от Оня взрив,
Приятелю,
заключено в сърцето на Пандора.
С перо от гарван
скърцам по душата си,
отлитат думи - странно оцелели...
Ако ги видиш по перваза си накацали,
прости им.
От любов са оглупели.