автор: Rhiannon

Огън е и червени макове,
не гори, не свети,
като куршум в сърцето ми
са русите ти коси,
не толкова ослепителни,
не толкова руси
парят ръцете ми,
тежат върху пръстите,
разтягат усмивката
и зениците ми.
Като шут съм някакъв,
ама не от тъжните,
а от щастливите идиоти,
които обиждат сериозните
ни и горди лица по улиците
с глупавите си усмивки
и танцуващи стъпки.
Когато те сънувам,
животът ме обича като тях.
В снега се борят кучета
и си сам на трона
като фараон,
а аз най-сетне успявам
да отворя оня прозорец на тавана
към небето.
По автобусните спирки
чакат ангели и влачат
крилете си.
Някой ден някой ангел
ще ми подаде моливи
НВ и 2В и ще ми позира
докато чакаме автобуса-
от-някъде-за-никъде.

Това се случва, когато
косите ти гъделичкат
рамото ми.