Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 739
ХуЛитери: 5
Всичко: 744
Онлайн сега:
Открили пътя надолу, бледи снежинки
копнеещи да покажат истината,
жадно ще попият
истинските цветове на калта.
Нe зная как успях да побегна гол и бос
по улиците покрити с ледени каменни плочи,
криещи хиляди тайни,
за да спася каквото остана от нещастния ми живот...
А край мен размазаните им прозорци и къщи
…и изумени им очи
не устоели на изкушението да вперят погледи,
навън в мрака, щом чуха тътена и босите ми крака
по мокрите улици.
В очакване и с леки усмивки прокрадващи
се по техните устни, предвкусили
наближаващото зрелище…
те знаят, че ме оставиха в ръцете на сигурна гибел!
Събрали се около празничната си трапеза
до коледното дърво -
два оголени изгорели клона забити на кръст,
окичени с безценни
играчки от чисто злато покрити със следи
от мръсните им ръце
…както всяка година отбелязват началото
на края за още една
нещастна жертва, чрез която ще получат
това което искат.
…този път жертвата ще съм аз.
Бялото ми тяло се мярка през прозореца,
а след него телата на зверовете…
Огромни чудовища
като триетажни къщи,
с мръсна кална козина
и засъхнала кръв около устата,
в която проблясват в мрака
острите им дълги зъби,
сякаш стотици остриета на смъртта,
с които те отнемат животи.
Лъха студ и празнота
от зейналите им черни очи
пропили целия мрак на нощните бездни,
които сега се крият зад облаци.
Задъхани и настървени, те гонят мен.
След тях хвърчат кал, мръсотия
и парчета ледени каменни плочи,
разкрили ужасяващите тайни -
костите и черепите на онези,
които построиха градът им,
къщите им и великолепието,
в което прекарваха своите животи,
тези, които сега седяха около
коледното си дърво и наблюдаваха
с очарование и моята гибел…
Те градяха своето бъдеще
с тяхната кръв, пот и животи
и за да наложат своята воля
бяха обрекли тях, и техните деца
на свирепите чудовищата…
Най-накрая…чисто бяло превърнало се
в основен цвят на всичко наоколо,
недокоснато от мръсните им ръце,
с които цапат приборите си празничната
покривка и животите на всички останали.
А зверовете не смеят да дойдат тук.
Те знаят, че тя е някъде там,
но и още знаят къде да намерят
някоя друга трагична жертва.
Още едно дете отраснало
в частите на града, където не цари
светлина и разкош, а мрак и страх,
че те ще се върнат ламтящи за още
от тяхната кръв. Полетели натам,
потънали в свирепият си бяг.
А тя излязла зад мене,
иззад безкрайните стебла на дърветата
застинали в нощта.
Прибра ме в прегръдките си…
отпуснал глава в скута й следя с очи
как последния ми дъх се разнася
на фона на небесните бездни, разкрили
цялата си красота, и само тя видя
как пламъка в очите ми угасна завинаги.
Те и жестоките им зверове не успяха
да ме накарат да страдам, не успяха
да превърнат гибелта ми в кошмар.
Щастлив, че успях да се спася,
потънах в приказните си сънища
приласкан от бяла смърт..
