автор: atinasa

Често се питам защо разни историци и тем подобни искат да разберат самоличността на Исус. Къде се е родил, къде е живял, какъв е бил...
Дали вярата ще порастне ако знаем, че е бил не с кестенява, а с черна коса, че е бил нисък, а не висок и снажен, че е имал кафеви, сини или зелени очи? Това ще промени ли нещо?
Какъв е смисълът?
Всеки ден всеки от нас изрича нещо божествено.Така е. Развиват се теории за доброто, за смисъла на живота, за силата на любовта, за безкрая на пространството и времето... И то на чашка кафе, на някоя спирка, в някой задушен апартамент... Какъв е смисълът на месията, когато изрича истини, живеещи във всеки от нас? Знаем кое е добро и зло, знаем кое е красиво и грозно, знаем кое е правилно и неправилно, знаем кое радва и кое натъжава... Защо ни е нужен ТОЙ? Защо за някои е важно да знаят дали е бил рибар или не знам какъв, да знаят какво е учил (или дали е учил?), да знаят неговата история от първия плач след раждането, до последното издихание преди смъртта, без да търсят смисълът му?
Безброй книги, разказващи за нови месии, за невероятни хора по света с невероятни философии, търсещи подкрепа, вяра... Безброй телевизионни предавания убеждаващи в чудотворството на разни хора... Огромно кибер-пространство с още по-големи възможности... Елегантно облечени младежи с красиви книжки и красноречиви слова... Размиват се и чезнат... Пред НЕГО.
Не знам дали е историческа личност, не знам дали е непорочно заченат, не знам дали е правил чудесата, които му се приписват... Тези неща не ме интересуват. Те са важни за църквата и за другите... Аз знам, че Той е застанал сред хората, сред тълпата... Пастирът... Той не води наникъде, стадото само си знае пътя... Той само помага, когато е нужно...Аз знам смисъла на Исус -смисълът е в Мария-Магдалена и в Юда, и в Пилат, и в престъпниците, разпънати заедно с Христос... и в нас самите...
А кръста...
Кръстът е съмвол на живота, на кръстопътя на живота на всеки от нас. И всеки за себе си е с правото на избор на посоката...
А Исус избра нагоре...