автор: ru

Не ме давай,
когато с лъжи
ме подмамват
към царствени двери...
Не ме давай,
когато сама,
аз вървя към прапасти,
бели...
Когато изгубя посока,
бъди ми спасителен фар.
Когато простена от болка,
бъди ми и лек,
и другар...

Облечи ме
с мечти и надежди,
да не зъзна нощем, сама...
Ще ми отиват тези одежди!
Не ме давай!
Запази ме за теб,
а сега....

Просто нека ни има!
И за нас в този ден
грее слънце в душите!

Ти се сбъдна за мен!