автор: EtZeV

... Имаше едно време, в една далечна земя, място, където живееха метаморфи.
Те бяха хора, но с навършване на 20-тата си година приемаха своята истинска същност. Някои се превръщаха в най-различни чудати крилати създания и политаха горди и красиви. Други тръгваха да тичат по поляните, премятайки се и скачайки високо високо... Всички те живееха чудесно, необезпокоявани от никого и необезпокояващи никого.
Тя се роди много мъничка... бе едва забележима и всички смятаха, че няма да я има още много, или ако я има, че ще се превърне в муха! Тя бе с огнени коси, бяла като сняг, с искрящи, огромни зелени очи. Нарекоха я Ея. Това има и пасваше идеално, бе малко и тихо също като нея!
Ея растеше, но не толкова на голенима, а по-скоро само на години. Тичаше, смееше се, играеше си с другите малки метаморфи, беше си съвсем истинска, но мъничка... Всички се чудеха как е възможно да си толкова дребничък и малък, а да имаш невероятната енергия, която имаше Ея. А тя наистина бе невероятна. Добра и отзивчива, Ея помагаше на всички, макар в повечето случаи работата да не беше по силите й. Все тичаше насам натам изпълнена с толкова много жизненост, която никoй незнаеше от къде идва. Тя обичаше да седи до късно около огъня и да гледа играещите си пламъчета. Наблюдаваше този огнен бяг с часове и не й омръзваше. Огънят я привличаше, всички бяха забелязали това. И като че ли я зареждаше с тази магическа жизненост, която тя притежаваше. Нея не я плашеха нито топлината, нито ужасяващата мощ, която се криеше в пламъците и искрите. Огънят бе магия, която Ея искаше да научи, магия, която се криеше толкова близо до нея, а бе недостижима!
И така дойде денят, в който се очакваше Ея да навърши 20-тата си година и... да се превърне в нещо (най-вероятно муха или комар). Всички си шепнеха и шушукаха как ли ще стане преобразяването й, как ли ще се почувства тя като разбере, че е нищожна гадинка… Но когато дойде часът всички ахнаха от удивление. Тялото на Ея се сви и пламна, ръцете и се издължиха, придобиха невероятни огнени нюанси и се покриха с горящи пера. Лицето и си остана почти не променено, но не можеше да не се забележи красиво извитата човка и огнените пеара, които го покриваха. А косите и, които така или иначе си бяха огнено червени се слегнаха назад и заеха формата на горящи дълги пера, които се виеха назад. Но най-красивото и странно нещо бяха очите на момичето. Те оставаха непроменено големи и дълбоки, но вече светеха не в изумрудено зелено, а с зеления отблясък, който се получава в пламъците. В тези огнено-зелени очи проблясваше тайната магия на огъня, в тях се криеше цялата му сила и мощ, цялата тайнственост… всичко!
Ея се бе правърнала в пракрасен Феникс!...