В тази вечер, когато
няма нищо да знам,
по-добре е вратата
да заключа. Пиян
от любов ще похлопаш.
Във последния час
аз ще пиша признание...
Но е късно за нас!
Ти не знаеш, че ето,
зад вратата дори
твоят яростен дъх
вече ме догори...
Чуй, съседите сънени
ти говорят със страх,
че е пълна със духове
тази къща до тях,
че отдавна съм с мъртвите
/Боже, мене прости!/
...
Полудяха ли стълбите?
Майсторе,
не плачи!...