Страх ме е да те погледна
колко ли си грешен...
опожари душата ми стаена
захвърли ме в живота си предишен
Свила съм се в ъглите на празния ти дом
стена непонятно
незнаех че и от мълчание боли
малко съм ранена
нямам сили да предричам
след сянката ти докога ще тичам
днес си позволявам
само истински да те обичам