автор: salome

Имало една Мечтичка, която толкова била наранена и отчаяна от ежедневието си, че загубила сиянието, подобаващо на една мечта.
Но все пак някъде много дълбоко в сърцето останала жаждата да раздаде себе си и нежността си, дълбоко забулената жажда да открие НЕЩО, тайно преследвано през годините и неповторимо...
Минавали дни, месеци, години... жаждата нараствала, но извора го нямало... Докато в един нормално скучен ден, се появило Вълшебство - прекрасно и нежно... В началото било много гъделичкащо, забавно... може би надхитряне от типа: "Кой, аз?"....
Минавали дни и всеки нов давал по-силни криле на Мечтичката - и тя полетяла... и се издигала, и падала главоломно, но летяла ... усмихвала се и плакала, но летяла и бързала към това вълшебство ... Защото само там, когато приседне вечер до него на тяхната малка, тайна пътечка било светло в душите... и красивото усещали в живота ... и говорили безкрай, и смехът бил искрен и чист ... и пориви много споделяли, и чувството пораснало и казали "Обичам те !"...
Така и вече не се разделили, защото разбрали, че не може мечта без вълшебство, нито пък вълшебството да не е мечтано.....