автор: BUL

аз влизам във нежната влага.
пулсиращ е допира
набъбналите устни на желанието
целувам.
засмуквам центъра на вселената.
прокарвам език през средата й.
небето затваря очи и потъва.
потича соленият вкус
на облизване.
краят полепва по двете тела
като млечният сън на гъстите сокове
докоснал безкрая.

тя спи като мъничък ангел
и диша!
господи, ти съз-даде
всемирната гръд на земята
но аз лежа до нейният
смисъл и тяло
така всичко започва и свършва
във Нея!