автор: Patshavrata

Този разказ не е много еротичен, ако и да се казва Стоянка.
Но е много полезен! Oт него може да се научат коджа неща!
Дори и от тези, дето краката им не смърдят (много).

Стоянка е модерно момиче, според всички изисквания за момичета от тази категория - ходи на солариум, плюе през зъби и гледа тъпо, като да е от телевизионната реклама. Който я види, си казва веднага: "Я, колко е сладка! Както си смъри на праз докато се оригва, би могло да я сбъркаш с ангелчето на кварталния".

Стоянка има дълга коса с неестествен рус цвят според модата, която всеки ден отработва с шампоан за пърхут. Не че има пърхут, но то нали никога не се знае. Ей тъй, за сигурност. В рекламата на шампоана един експерт (проф. Пърхутян от Дакота, завеждащ катедрата по изследвания на пърхута и на влиянието на маймуните върху разтежа на земледелските насаждения в северозападна Африка от ледниковия период до 14 Февруари 1894) пише, че всеки трябва да ползват този шампоан заради личната си сигурност (подобно на противозачатъчните лекарствени препарати, както и на тези за глисти и акне). Поне от време на време, за профилактика. В противен случай съществува реална заплаха от възпаление на пикочния мехур, като точния брой на възпаленията не се уточнява.

Четеш рекламата и спонтанно решаваш да извършиш едно добро за мехура си, то и бездруго живеем в несигурни времена... Притичваш до най-близкия дюкян и припряно грабваш опрашената опаковка от витрината. С благодарност гледаш тъпо хилещата се девойка от етикета и се сещаш, че е същата от опаковката на препарата за отпушване на затлачени канали. Но махваш с ръка и си казваш: "Шибни му ти шампоанеца, а то пак да си няма нужда от него! И баба знае без шампоан!"

Но ако си роден в панталон, възниква един допълнителен проблем. От рекламата става видно, че достъп до сигурността на шампоана получаваш, само ако си представител на нежния пол. А като храбър мъж, може да се облажиш с тази сигурност само ако си много послушен, с връзки или ако си голям тарикат. Например, ако успееш да откраднеш Троянския кон или ако винаги се правиш, че не виждаш косъма в супата.

Излапай го просто (косъма, не коня) с една непринудена забележка като: "То май пак си нямаме косъм в супата! Ама нииито един единствен. Аз търсих, търсих"! Кажи това така, че всеки да разбере, какъв удар ти нанася съдбата по този начин!

Голям!

Все едно, че цял живот си намъквал супите само заради надеждата, да намериш някой и друг косъм в тях! Или поне в дните, в които ти работи късмета.

Показваш нещастието си така убедително, че всички присъстващи ти пожелават от сърце, тутакси да откриеш в чинията си цял кичур. А по-добронамерените дори си представят, как измъкваш от чинията си мазен скалп. Но като скромен човек от народа ти си знаеш, че тези радости са само за наследствените благородници, партийните активисти или за босовете на мафията и на профсъюза.

По-късно имаш правото да повърнеш косъма с част от супата. Това е доста практично, понеже така може да провериш, дали в топчетата е имало повече месо или ориз. Затова казваш простичко и ведро: "Я! Че то май някой звънна. Аз да взема та да видя, кой ни безпокои, докато си блаженстваме със супата, в която няма и пукнат косъм". Всичко прозвучава така естествено, все едно, че току те е връхлетяла прочутата бомба от Хирошима и ти небрежно чакаш гръмването й.

При мисълта, че в остатъка от супата зрителният ти орган може да локализира и друг косъм, по лицето ти пробягват спазмите на дълбоко безпокойство. Тичаш да прегърнеш тоалетната чиния (чувство, познато от прегръдката с тъща ти) и се прощаваш с косъма. С благодарност забелязваш, че пропорцията ориз-месо в топчетата e фифти-фифти u за сетен път се уверяваш, че жена ти е мъжко момиче - може да се разчита на нея! За месо и за косъм! Сещаш се, че майка й ти е казвала това многократно и поглеждаш с влажни от благодарност очи клозетната чиния - не всеки има такава тъща! Дръпваш водата и погалваш тъща си по широката й част - студена като порцелан! Дано косъмът е бил неин! Може да е бил дори от главата й!

Вътрешна топлина и чувство за всемирна хармония заливат цялото ти същество! Чувстваш се могъщ като Цезар (катаджията) и ти се дощява да покажеш на целия свят, какво може истинския мъж! С прахосмукачката!!! Или с планините от буркани!... Леле, па ако докопаш и капачките!!!

Тогава гласът на жена ти прекъсва възвишеното ти мечтание. Чуваш я да те хвали: "Той моят има чудесен слух! Като на млад охлюв (на младини, тези животни чуват и растежа на тревата). Силата му е в средно ухо. Ала и тъпанчето му си го бива".

Преливайки от гордост заради средното си ухо, се чувстваш в състояние стотици години да се наливаш с космата супа и да я повръщаш в тъща си. Та дори и други неща! Например кесията от прахосмукачката, или четката от клозета. Жалко, че и ушната ти мида не е от същото качество като съдържанието й!

Поглеждаш тарикатски, и пак заемаш мястото си на трапезата. А жена ти пита тревожно: "Чух да се пуска водата. Да не нагнете госта в тоалетната? Ако запушиш канала с някого, докато си жив ще сърбаш супа от калцуни!"

Сега пък калцуни! Топчетата може да са космати, ама нали вече им свикна. Свикна и на хладната прегръдка с тъщата. А какво ще ти донесат калцуните? Връзки за обувки? Или отчупени нокти? Чисти нокти или с кал?

Но може и да не си чул добре. Може би жена ти не е казала калцуни, a калцоне! Тя сигурно иска, да ти сготви супа ала пица? Но от друга страна, калцоне означава чорап! Ако е искала това да каже, какъв ли ще е чорапа? Ако е къс и памучен - ще ядеш и ще пееш! А ако е и пран, ще искаш и допълнително. Но... Ако е вълнения три четвърти чорап на алпинист, висял дни наред по глетчерите в Андите?! А при мисълта за партенките на някое войниче, което се връща от двуседмично занятие те втриса напълно! И отправяш към небето благодарствени куплети за фатмака, който търпеливо те научи да се храниш с противогаз...

Прогонваш тревожните мисли и мигайки на парцали смутоляваш, че по-скоро би погьлнал госта с всичките му косми, отколкото да запушиш с него семейната светиня! Тя жена ти сигурно е сбъркала цигулката на комшийчето с шума от нужника...

Така лесно се вижда, колко е несправедлива съдбата към 50 % от човечеството, запокитвайки го като мъж на земята. Достатъчна е представата за планините от косми, които тези клети същества ежедневно поглъщат в борбата си за насъщния шампоан!

По този повод се сещам и една друга история. Имам една леля, която също сегис - тогис, дет' се вика за адет, си хвърляше, по някое и друго шампоанче за пърхут. И тя нямаше пърхут, но като взе да си слага от шампоана, върви та гледай! Все едно че се мажеше не с шампоан, а с пърхут. Накрая леля заприлича на шаран за лющене. Тя си слагаше все по-често и все повече шампоан, а люспите й се увеличаваха. Накрая си мислехме ще и пораснат хриле и тя ще дръпне по морската шир като пърхутена русалка.

Друго, по което леля и Стоянка си приличат са очите. Тези на Стоянка са дълбоки, някои казват като кладенци. А на леля са хлътнали от старост. А нозете й са стройни и смрадливи (на Стоянка, а не на леля). На леля би могъл да смърди само единия крак, защото другият е дървен. А както е известно, дървените крака не смърдят много. Поне na крак. Ако позамиришат на мухъл или на препарат за дървесен червей - бива. Или ако се заврат в някоя нечистотия, в каквато по принцип дървени крака няма какво да дирят. Но понеже леля е чистичка жена от онуй време, със сигурност дървеният й крак не плесенясва често. Може би, дори хич! Почти съм сигурен, че туй не се случва и с другия често. А и не си спомням, някой да се е оплаквал, че леля звучи на дървесен червей. Вярно, мъжът й споменава, че нощем му плюела под възглавницата и го гледала с лош поглед. Но това е съвсем друга история и моля, нека да я оставим на страна - аз съм чувал и за хора дето си плюят в пазухата, ама кой им връзва косур на тях? Не разбирам, защо трябва да ругаем все моята леля?

Надявам се, че това кратко въведение в мира на шампоаните за пърхут да помогне, щото мнозина да разберат как те трябва да бъдат използвани. А който иска да поразкраси главата си с дискретните люспички на пърхута, сигурно ще ме споменува дълго...