автор: Prishylec

Пещерняк съм. В дупки лазя темни.
Изследвам вечни и чутовни тайни.
Попълзновявам дебрите подземни
и търся там човечества безкрайни.

Обичам да се лутам до забрава
по планини с божествени била.
Заоблени и с мекичкa морава.
Надничащи над знойните ждрела.

Да сляза по планинската пътека
по хълм обрасъл, да разроша клека.
И после по надолу, но полека,
че почвата е влажна. И е мека.

А дерето хлъзгаво. В оврага
изворче пресъхнало, солено.
Да посмуча малко топла влага.
Капки сок, от щастие нетленно.

А после в пещерата да проникна
през тясно гърло, там съм равен с бога.
От любов към ехото да викна.
Всички казват ми Спелеолога.