изпушвам те
сякаш на края на думата
понечва езикът да сложи черта
безумно глаголие
важно бездумие
подхърлям кутията
с фас тишина
допушвам те образно
като бездомник
назаем те искам
но даром не те
красивата циганка
с дрипава рокля
те грабва с кутията
и те къса на две
понеже на дъното
свит в тютюна
наежен
нескромен
заплеснат по мен
димът от очите ти
кашлящ
предпогледен
й прави напук
пуши й се
не й се плаче за мен