За добрата градска фея и Петърчо..
Малкият Петърчо бил мноого любознателен.
Току що се бил научил да срича и ето - татко му забравил своето списание. Отгърнал го Петърчо и от едната страница му се заусмихвала една леличка. Ще изпълня всяко твое желание - засричал той.
Взел Петърчо телефона и набрал номера на леличката.
- Здравей мили - чуло се по телефона.
- Здрасти лелче - отговорил учтиво Петърчо.
- Какво искаш от мен - ласкаво прозвучал гласа.
- Разкажи ми приказка, лелче - помолил Петърчо.
- Каква приказка - за малкия ти приятел ли?
- И за него също, но приятелят ми вече е голям.
- Вече,ооо, кога успя да порастне? Тогава го вземи в ръка и го поглади.
- Добре - съгласил се Петърчо и придърпал към себе си пухкавото мече, а в ръката си взел любимия пистолет..
През това време леличката съобщила че сваля от себе си всички дрехи и подробно описала действията си...
- Горещо ли ви е? - наивно попитал Петърчо.
- Да, мили, аз цялата горя!!!
- А- досетил се Петърчо - сигурно у вас има пожар?
- Разбира се, огромен, цялата треперя..
- А, значи ви е студено тогава, ами защо се събличате - объркан попитал Петърчо
- Не знам и аз, мили, става ми ту горещо ту студено, на едни такива вълниии. Но ти си голям недосетливко..Ооо с мен става нещо неописуемо..и лелката продължила разказа със събличането, докато по нейни думи останала съвсем гола..КОгато снела и прашките, Петърчо дискретно попитал:
- Лелече да не си се напишала?
В отговор лелчето отвърнала:
- ОО още не, но аз те чуствам вътре в мен, чуствам твоята страст..о ооо ..ооо свършваам, свъъррршвааам!!
- Нее, лелче, недей, недей моля те толкова бързоо, искам си приказкатаа - извикал Петърчо.
- Ооо, аз пак съм пълна със сили мили, чуствам горещото ти учестено дишанее, вземи ме, вземи еее..
- Нее лелче, дишането ми е горещо само когато съм болен, а сега съм здрав, и си искам приказката - закрещал в слушалката Петърчо.
- О-о-о! - отговорила слушалката - разбира се. Приказка. Аз съм твоята фея.
Тъй като досега не бил общувал с феи о телефона, Петърчо попитал:
- Ти каква фея си - добра или лоша?
- ОО малък палавнико, ти каква фея искаш да съм?
- Добра.
- Разбира се аз съм най добрата и лекомислена фея.
- Значи ти имаш вълшебна пръчица? - попитал невинно Петърчо.
- Имаам, имам - тежко дишайки промълвила феята - тя е в твоите ръце, искам да ми помогнеш, оомоля те моляяя теее, помогни миии..направи своето вълшебство..докосни ме с нея, аз те чакам..
Петърчо дълбоко се замислил.
От слушалката излизали невероятни стенания.
- Леличко, ти добре ли си, в ръцете си държа пистолет, искаш ли го..?
- О дааа, даа, дай ми твоят пистолет, искам го целия в мен, какъв е той?
- Барабанлия - отговорил Петърчо - с шест патрона.
Съобщението съвсем изкарало от релси добрата фея и тя започна да вие в слушалката и да моли Петърчо за милост...
Странна е тази фея - помислил си Петърчо - и съвсем не умее да фантазира.
- Е добре, стига толкова - сериозно казал той - на мен ми е време да пишам в гърнето и да си лягам.
- Нее не затваряй, моля те, искам пистолета ти, вкарай ми всички куршуми - закрещяла добрата фея.
- Нее леличко, вече ще се наакам - отговорил Петърчо и затворил слушалката.
------------------------------------------------------------------
Така Петърчо загубил вярата в добрите феи.
:)))))))))))