автор: libra

Тя мечката умирайки от глад
стояла в гората до зори
да чака ей така да мине
някоя невинна дето уж страх не я лови
е, минала една безстрашна
изглеждала съвсем прилично (като за вечеря)
но проговорила и...
и мечката вече не била същата каквато вчера
с думи я омайвала онази, с пледоария
говорела и за безкрая
за морета разни за любови
и в очи бездънни - капели сълзи
тя и мечката се просълзила
и как да мисли за вечеря..
от жал душата (стомаха) и се свила
една била онази дето говорила
ама от глад на мечката и се привиждали най малко три
ей на, от таквиз безстрашни
в гората мечките от глад умряха
може да се каже направо са си застрашен вид
моля, нека почитаемия съд
да го има предвид -
хич не е невинна тая, дето в гората се мотае
омайва гладните с думи за морета и любов
и на всичкото отгоре и от мечки няма страх.