Когато се докоснахме, поете,
аз бях дете- ти старец разгневен.
Пришивах римите в куплети
с несръчната игла на моят ден.
А твоят гняв- натрупано мълчание-
пълзеше по приведения гръб.
Когато се взривих от отчаяние,
ти демонстрира скръб.
След време се потърсихме, поете,
душа- дете и тяло на мъдрец
и някъде над нас едва просветна
окото на един светец
Когато се разделяме, поете,
със светлината в този свят
в затворения кръг на битието
ще бъде непознатият- познат...