Вълните си плетат въже
От нишката
на неговата памет
Небосклона се препъна в нея,
Та допряха си лицата
В очите му
се карат мидите,
а пясъкът петите му подгони
той спря се
и задъхан
надигна чаша
невъзможна
разпенена
самота.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|