Бледа утрин, тихо ръми
Ранна дума се лута в сумрака
Бледа утрин, ръми звездопад
Истински поглед разменят стените
Карирани хора, с раирани мисли
Желаят на точки и кърпят любов
В бледата утрин влажно и дълго
Целуна ме нежна, копнежна
И бяла стена.