Ветре мой, южняко,
какво правиш
в моята градина?
Шемет мой,
нима не виждаш,
че наоколо
е зима?
Не разлиствай
мойте листи,
не бушувай
в тишината,
не ме карай
да помислям,
че я няма
самотата!
Ветре мой,
безумно топъл,
ти недей
ме слуша...
Остави ме
в твойта ласка
покорена
да се сгуша...
Остави чрез теб
да видя
слънцето в луната.
Остави да вярвам -
няма зима,
щом до мен
те имам.