И ето те отново
стар ръждясал кей
доплувах пак при теб
като в забравен стих.
За да послушам
в позабравените дни
как смееше се
когато скачаха
от раменете ти деца
и ловяха рапани
и водорасли стенеха
в краката ти
като лиани.
Помниш ли
когато се надвикваше
с плясъка на опашките на нимфи
и в червения прибой от страст
изгаряше чугунът ти
и в раните ти - тя се впиваше
пак червена... тя… ръжда…
с омаен мирис
на засъхнала кръв…
Аз бях там!
до тебе бях…
но ти не ме видя…
когато плувах в теб.
Сега,
сега…
защо си сам?
пресъхнал е гласът ти…
В решетките ти ще се гмурна
но не ме надрасквай
с железата си
не искам да съм
твоя плоча от винил
Тъй както небето
докосва морето
в хоризонта
от танцуващи звезди
аз моля те
не грохвай,
не умирай
защото винаги
когато плувах в теб
невидима
аз молех те:
Бъди!
16/07/2004