За кой ли път
при тебе се завръщах,
за кой ли път
те търсех
по света
и спомена за теб
с копнеж прегръщах,
но все така оставах
в самота.
Кажи ми
има ли те
нейде още,
кажи ми
накъде вървиш
и кой е с теб
в щастливите ти
нощи,
дали за мен
понякога тъжиш?
Кажи ми...
Ала само тишината
до мен единствена
стои на пост.
И мрачен,
призракът
на самотата
е моят предан,
неотлъчен гост.