автор: Bjorna

Все някога,
във всяка чужда стъпка,
неутъпкана в пътека ще се наредя,
ще преминавам тихо като кръпка,
и уж ще заличавам старите следи.
Тогава,
поолющена, подредена
във всяка мисъл затихнала на ум,
поизтъркан ъгъл, обезръбен станал,
ще бъда малка дупка от куршум.
Все някога,
неувита в целувка ще се изрека,
в някоя улица, застинала в безкрая
ще се прелея смело
и уж невидима ще съм.
Тогава,
прибрана, опакована красиво
като отминал спомен в чужд албум,
във някой куфар прашясал на тавана,
ще каменея и ще остарявам
и просто там ще си стоя