| Е, хайде ! Да тръгвам !
Достатъчно в хаоса
от думи се застоях ... прописах и стихове ,
опивах се в патоса
но себе си, вярвайте , бях...
Щастлив или тъжен ,
намръщен и весел ,
споделях с вас общия дом .
вълшебни криле
ме бяха понесли ,
обяздвах Пегас-вихрогон ....
Поклон пред таланта ви,
приятели мили ,
но пясъкът бързо изтече
и песъчинките ,
все по-безмилостно,
подканят настойчиво вече ...
С ботуши нагазих
в поетичното лоно ,
но моля за вашата прошка !
И може би не
по познати закони
в този дом съм живял...
или просто .....
Затварям вратата
след себе си !
Сбогом !
Със здраве !
И толкова стига ...
Поетите се
оказахме много,
а въздухът
не достига .......
Публикувано от BlackCat на 17.02.2006 @ 20:16:37
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Сбогуване" | Вход | 12 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сбогуване от angar на 17.02.2006 @ 21:02:25 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ех, сбогом!
Със здраве! Или може би до скоро!?
"Поетите се
оказахме много,
а въздухът
не достига."
Ние пък ще поостанем още малко. Въздух има за всички, и поезията не ни пречи на дишането. Освен това само в подножието сме много и изглежда тясно - а на Парнас е просторно!
|
Re: Сбогуване от ESEN (z55@dir.bg) на 17.02.2006 @ 22:02:29 (Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/ | Не може, приятелю! ;-)
"Сбогом" не се приема! :(
Не затваряй вратата! Въздухът е за всички!
А прекрасният ти стих ще ни липсва!
До скоро!!! :))) |
Re: Сбогуване от PaparakaPV на 17.02.2006 @ 23:46:51 (Профил | Изпрати бележка) | Ти пък къде хукна? Майна, да се стегнеш в кръста.
Човек понякога се скапва майна. И изхвърля от себе си върху листа(монитора) мръсотията.
И после продължава напред.
Освен това къв приятел си ако ме зарежеш. Виж колко мъже сме в сайта. Една шепа.
:)))) |
]
Re: Сбогуване от PaparakaPV на 19.02.2006 @ 13:36:12 (Профил | Изпрати бележка) | Такъв какъвто искаш приятелю. Такъв какъвто искаш!!! |
]
Re: Сбогуване от copie на 18.02.2006 @ 00:06:49 (Профил | Изпрати бележка) | ЕЕЕЕЕЕЕ! Торо!!!!! Какви ги говориш!!! Няма сбогом, няма стига!
Приятелю! |
Re: Сбогуване от I_naistina на 18.02.2006 @ 14:04:43 (Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | Toroooo... , хубава тъжна приказка си написал... , но
надявам се 7-те точки накрая да крият сто следващи ...
И това "Сбогом" :( ... Дано приключението е хубаво и да разказваш после ... плиииззз :)
ДО СКОРО (!?)
п.с. тез пясъци не изтичат те така лесно, обаче, да знаеш!!! :) |
Re: Сбогуване от ruslina на 18.02.2006 @ 14:36:15 (Профил | Изпрати бележка) | Във смахнати роли и приказки тъжни
се опитваме все да я вържем,
Все я разказваме,
все я наказваме,
кули от думи строим.
Колко ли още ще издържим
светът ни от пясък
да се срива със трясък
и гладното его във нас
все да яхва измислен Пегас,
и подозрително все да се пита
къде е това неоткрито
кътче от лунни лъчи,
в което безкрай все звучи
един романтичен рефрен,
на който да паднем във плен
насън и наяве мечтаем.
Но и до днеска не знаем
има ли обич до гроба.
Остани още малко – за проба!
В морето от думи поплувай!
Най-добре още днес се сбогувай
с илюзията, че ще си тръгнеш.
Ясно е - пак ще се върнеш.
Покрай сълзата усмивка се стича!
Хайде, признай си, че ни обичаш! ;-)
|
Re: Сбогуване от Dimi на 18.02.2006 @ 20:03:31 (Профил | Изпрати бележка) | Я не бързай толкова, ами ако ти хрумне нещо интересно как ще търпиш да си го задържиш само за себе си? А и другото, за което ме подсещаш сега - не си стар, не си тръгнал още за никъде. Но стихът си е много хубав като прощален! |
Re: Сбогуване от Amphibia на 19.02.2006 @ 21:32:09 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/amphibia | хехехехех :)))))))))))))))))))))))))))))))))
Браво за чудесната поанта!!!
:))
Направо ти завиждам за нея :))) Ама добронамерено :)))
Много усмивки :)))) |
Re: Сбогуване от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 07.03.2006 @ 08:12:56 (Профил | Изпрати бележка) | Това никак не ми харесва!
Песимизъм...самоотричане...
Какво да кажа на стоте ти фенки,
които въздишат по твоето
ОБИЧАМ ТЕ? |
[Без заглавие] от ElToro на 07.03.2006 @ 10:55:08 (Профил | Изпрати бележка) | Това им кажи !
Разкайва се и горко ридае !
|
]
Re: Сбогуване от Danitka на 07.04.2006 @ 12:49:50 (Профил | Изпрати бележка) | Mislia che tvoeto miasto e tuk i se radvam, che si se varnal! :)
Poznato mi e onova chuvstvo da klajesh za neshto i na niakogo sbogom, no pak da se varnesh!
A stiha mi haresva mnogo! |
Re: Сбогуване от vanilin (vivian55@abv.bg) на 28.03.2007 @ 17:17:47 (Профил | Изпрати бележка) | :-) Пиши, поете, пиши! Има въздух за всички! Е, понякога думите и подходящото им подреждане са дефицит, но не за всички.:-) |
Re: Сбогуване от ElToro на 28.03.2007 @ 18:20:35 (Профил | Изпрати бележка) | Ако си прочел коментарите под този стих , сигурно си забелязал , че съм отговорил само на един . Твоят е втория , на който отговарям . Точно преди година , когато го написах , бях стигнал до убеждението , че наистина тая работа - писането на поезия - не е за мене .
И съм горд ! Устисках почти година ! |
]
Re: Сбогуване от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 28.03.2007 @ 18:40:56 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Днес не знам как ми попадна този стих и го четох оф-лайн, но нямах възможност да вляза и да напиша коментар. Сега ти казвам:
- Никъде няма да ходиш! Стой си сред нас. Необходими сме си едни на други, независимо дали го съзнаваме или не.
Човекът е социално животно и колкото и да мисли за момент, че ще се чувства добре на самотен остров без себеподобните си, това не е вярно.
Необходим си! Остани!
|
Re: Сбогуване от ElToro на 30.03.2007 @ 22:29:39 (Профил | Изпрати бележка) | Здрасти , Силвър !
Този стих е писан преди 12 месеца ... Извинявай - 13 !!!!
Тогава наистина имах сериозна причина да го напиша и , прости ми Господи слабостта , издържах само една година .... Тогава наистина направих преоценка на живота си до момента - оказа се , че няма много неща , от които да се срамувам , но има много , с които да се гордея ! Оказа се също , че съвсем не съм се познавал ! Аз питежавам много отрицателни качества като гордост , болезнено чувство за достойнство , егоизъм и не на последно място лакомия в прекият смисъл на думата ;-) . И наистина мислех , че мястото ми не е сред вас . Интересното в случая е , че онова , което ме накара да забравя за писане цяла година , ме върна отново тук . Отново се случи нещо със същите герои .... Този път много по-болезнено преживяно от мен . Но вместо съвсем да се скрия от света , виж какъв бе ефектът !
От което правя извода , който Алберт Айнщайн е направил преди близо век - няма нищо абсолютно ! Няма нищо абсолютно правилно , нито има нещо абсолютно погрешно .
Ама това стана цяло писмо , а не коментар !
Извини ме , ако си изтраяла да четеш до тук ! |
] | |