автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/


ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 6
(Продължение)


ПЕТИ УРОК
( Продължение )



56. Вярата, волята и любовта са характеристики на отношението на човека към самия себе си. Затова проблематиката, която разглеждаме се разработва и може да бъде разбрана на равнището на човешката саморефлексия. Но колко са хората, които могат да се справят с това равнище на познанието? И все пак, те са повече, отколкото са авторите, които могат на това равнище да разработват проблемите на живота и това е печалното. Оправданията с пазара са несъстоятелни.

57. Какво остава от човека ако той не е развил у себе си вяра и воля, и не познава поривите на любовта?

58. Когато заставам пред съвременния "разумен" свят със своята вяра и с любовта си, той ме отхвърля презрително, но посегна ли към джоба си, угодническите усмивки започват да се сипят от всички страни.

59. Хаосът на безверието царува днес и изгражда познатия ни порядък. Покажете ми как градите божествения порядък!

60. Ежедневието ни е низ от постъпки, чиято целенасочена воля поражда и очакването, обременено от надеждата.
Не преданото служене, а взаимността в съвместната дейност разгаря огъня на любовта и на приятелството.
Не благостта, а разкритите нови връзки и зависимости подхранват вярата ни, че усилията, които полагаме ще бъдат успешни.

61. Молитвата може да се разглежда като един психотерапевтичен механизъм за постигане на емоционалната саморефлексия. Когато се постигне това състояние на озарение, лесно се създава представата, че у теб започва да говори друго същество.

62. Животът е низ от препятстия, чието преодоляване се превръща в изпитание за всеки човек. Въпросът е да не се разколебаваме и да не спираме насред пътя. Само превъзмогването на трудностите ще усили вярата ни, а тя ще ни помага да вървим уверено напред.

63. Големите и продължителни трудности ни разколебават. Това не е показател, че вярата ни е слаба, а, че ние не сме подготвени за превъзмогване на такива трудности. След като се запознаем с възникналите затруднения, ние ще можем да формулираме и проблема, който ще трябва да решаваме. Така ще се озовем в проблемна ситуация, която ще трябва практически да бъде преструктурирана. Нека не забравяме, че вярата е само една от страните на човешкия характер!

64. Хубаво е и за вярата да се говори конкретно. Тогава ще имаме работа с конкретни персонажи, с конкретни ситуации, с конкретни действия, с успехи и неуспехи, докато проследим и постигането на целите, и тогава ще можем да кажем какъв е бил процеса на нейното възпроизводство.

65. Вярата е нравствена добродетел и затова, когато тя е налице, всичко изглежда, че е добре. И обратно, безверието е характеристика на негативизма и през неговия поглед всичко започва да изглежда като зло.

66. Увереността в собствените сили е равнище на доведената до саморефлексия вяра. Затова увереността може да се приеме като мяра за изградеността на вярата.

67. Епохата, в която живеем, а това е епоха на Деградацията, изисква от хората да имат силна вяра, за да могат да оцелеят. Въпросът е как да се отхвърли Деградацията, защото тя е доказателство за невъзможността да се развива вярата.

68. Извеждането на нравствените добродетели една от друга има формален характер, защото по този начин зад понятията не може да бъде проследен реалния процес. Ако ти твърдиш, че вярата не може да се прояви без любовта, то ти ще трябва да кажеш какво разбираш под "любов". А когато започнеш да твърдиш, че любовта е майка на вярата, ти вече си готов да затънеш в собствената си екзалтирана риторика. Продължаваш да препращаш вярата като майка на надеждата, за да върнеш, много колебливо, надеждата като майка на живота. Бащата, в случая, съвсем е забравен.Жонглирането с няколко понятия, в които се влага произволно съдържание, обяснява защо книгите на тази тематика се пишат като сборници от отделни изречения.

69. Озареният от вярата човек е човекът, който е изградил себе си като цялостен,т.е. израстнал е до личност. Този тип хора днес са изключение. В това се състои и трагедията на днешния ден. Затова и за вярата се съчиняват приказки като за някакво чудо.

70. Цялостният човек открива смисъла на живота в процеса на своето възпроизводство. Частичният човек губи смисъла на живота и изпада в безпътица. Това принуждава идеолозите да разделят вярата на "обикновена" и "божествена", и това има смисъл, когато си припомним, че вярата е само човешка, но хората се разделят на такива, които могат да се развиват и духовно, и такива, които изразходват всичките си сила в борба за своето биологическо оцеляване.

71. Идеята за бога наистина е свещена, когато се разбира добре, че Бог е дотигналият до себе си човек. Но защо е нужно идеята за човешкото саморазвитие да се уплита в мрежите на безумната риторика?
(Следва)