автор: nadana

Седя на стола, в скучна работа унесена,
и колко дни във мрака се стопиха не броя,
но дните се превръщат неусетно в месеци,
а продължавам аз на стола кротко да седя.

Дузини месеци отмерват плавно времето,
годините минават под прозореца ми, все така,
но няма как животът някого да ми отнеме,
докато седя на стола тук...във пълна самота.