автор: railleuse

Боже мой, а как само е смешно…
Смях! …до сълзи… Пиеската - на абсурда
Да ти кажа… направо… Ненужно съм честна?!?
…този смях как ме стисна за гърленцето
Да, бе, смешно е. Много е даже… И значи,
тъй се смях, че ми лепна накрая и прякор
Твойта драма поредна щом отцвилехме - качвахме
във афиша с комедии. А ми се плачеше…
Как бях хлътнала, хлътнала… Още тогава
И уж режех крилцата, пък се ячко стоварих
Неусетно, невинно… подхвръкнах. Тъй ставало…
А отричах и в себе си. Ееех, кого заблуждавах…
Като сляпа и глуха. Период - на глухара
Ти - и смешно объркан, и треперещ, и… малък
На гемии потъващи фар опитвах да паля,
все бодях те със присмех, а как те желаех…

Днес, за мен… нямам сили, ни за смях, ни за жалене…

И все пак… май е смешно? Е, и тъжно… Немалко…
Смях, сълзи, непонятност… На абсурд ми прилича
тази бльонска пиеса. Нерядко… Но с "жалко"
не отричам и миг. Щом ей тъй да ОБИЧАМ
ме научи - докрай, истински, чисто до бялост