Житие и страдание грешнаго Мечтателя
"Мне надо - где метели и туман,
Где завтра ожидают снегопада!...
Открыли Лондон, Дели, Магадан -
Открыто все - но мне туда не надо!"
Съдба.
Все закъснявам.
Влязох запъхтян...
А ресторант "Желание"
затварят го в дванайсет.
Менюто? - хич не трябва ми -
избрал съм :
.......................................................
- Две целувки, моля...
и една Любов без лед - голяма!
- Целувките какви ги искате -
Тракийски, шопски, пирински...?
- Две дунавски, разбира се -
със дресинг "Лудост"... )))
- О..., те току-що свършиха.
Последната бе
за младежа в ъгъла...
- Мерси ;) - без дунавски
от тук не мърдам.
Докарайте ми шефа..., ама бърже!
............................................................
- Простете, господине!
Случва се дори
и в ресторант "Желание"...
Но имаме съседни филиали
в паралелно време 2,3,6 и 9...
- Добре... Повикайте такси за там - веднага!
- Сега завива по спиралата зад лятото.
Минутка само и е тук.
- Благодаря...
................................................
Не знам,
в колко таксита
писано е
да се возя
тая нощ
и колко ресторанта
ще сменя,
но ако ще да е преди разсъмване,
във храма със камбаната-сърце
ще пия и ще ям,
каквото аз
мечтая!... ) ) )
............................................
Опять задержка рейса - лед не тает.
Все граждане покорно засыпают...
Так - дуй, зима да вьюга - черт возьми,
да... ну, Мечта-подруга, погоди!!! :-*
.......................................
............................
Написано
в тунела на времето -
полунощ по пълнолуние
(св. Трифон срещу св. Валентин... ;)
:))))))))))))
Публикувано от railleuse на 14.02.2006 @ 13:07:53