Протягаш шепи да отпиеш,
отново кал загребват те.
Кога успя да се покрие
със пясък водното сърце?
Напразно ровиш в дълбините
с разкървавените си пръсти,
навеки в кладенеца скрит е
лекът за жадните ти устни.
Недей плачи, не му отдавай
дори единствена сълза!
В пустиня кладенец не става
от пясък с мъничко вода...
02.2006