автор: kristi

Стихове. Ежедневие.
Стихове- не написани.
Каква по- силна поезия
от ребуса в дните ни?
Стихове. Нощни птици.
Стихове- отлетели.
На разсъмване- две зеници
от страх побелели.
Всичко попътно- временно.
Приятели- златна нишка.
Времето ни е временно-
с предателства и въздишки.
Дните ни, дните ни- слепите-
се нанизват фриволно-
по закачалките, дрешните,
се усмихват доволно:
- Стихове ли? Поезия?
Само хляб и боричкане!

А във вазата фрезиите
за мене са. Всичките!