автор: kristi

Бяло момиче в коледа бяла
Храма Господен прекрачи.
Не било момиче в премяна,
а самодива- сираче.
Косите и черни- заплетени.
Очите- слънце залязло.
Под ризата кърпени грейнали
тъкмо два облака в пазва.
Ръцете, мустак не подръпвали-
два самуна препечени-
носят икона по съмнало,
нощем са хляба за грешните.
И разтвори се Храма Господен!
Звездите по светло изгряха.
Коледо,
Коледо,
Коледо,
приласкай ни душите- сирачета.