С фенерите във езерото плуваш
и моят глас като фитил до теб достига,
за да запали синьото сияние.
Намятам те със себе си
подобно на завивка от шифон прозрачен.
Косите ти като змиорки се увиват,
камшици меки,
които правят болката желана,
по-черни от нощта
и на желания ухаещи...
В твоя чест е всичко.
Като в арабска приказка,
в която разточително издигам храмове
и влизам в езерото бавно,
когато се разтваряш като водна лилия.