изтънялото от копнеж по светлина голо стебло на мушкатото
някой ден натежава и грохва надолу
и разбираш, че е време да го отрежеш,
но тогава ти хрумва, че и това
е форма на съществуване.
Хрумва ми винаги...и когато късам по-старите листа на цъфтящите ми теменужки...
Но виж...толкова елегантно да го изкажа, не ми е хрумвало ;-)
Бравус!!!!
:-)