автор: zdratch

Ти нямаш право
да ме лъжеш,
аз нямам право
да ти вярвам...
Ала денят завършва тъжен
без тебе...
Знам, не трябва.

Ала кому да кажа,
че живея,
кого с усмивка
да зарадвам?
Защо ли
да не мога даже
за теб да мисля
и копнея?

Не се сърди.
Така е тъжно...
Сърцето без въпроси
се дарява.
Ти, зная,
няма да излъжеш.
А аз защо ли
още вярвам?