автор: jova36

Попи очакване
умора
начерта си пътека
и не тръгна по нея
припомнил си първото
правило:

ти си в началото
винаги

аз съм в края
протегнала себе си
вече не тръпнеща
вече разбираща

изгубих си шепите
не загребвам с черпака
бульон
от изстинали сънища
не обичам
не чакам желания

създавам ги
по свое подобие
в други образи
вярвам си
и се връщам