автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/


ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 6
(Продължение)



ПЕТИ УРОК
( Продължение )



45. Прагматичното разглеждане на вярата отхвърля последователно всички нейни идеологически окраски, в това число и приказките за изпитанията, които ни се изпращат чрез Любовта, Вярата и Надеждата.

46. Възможно ли е да се вярва, че, независимо от условията на живота, всичко ще се оправи и ще се нареди добре. Нещата ще се оправят, едва когато хората подчинят на своята воля условията си на живот. Докато това нещо не стане, с увереност ще твърдим, че животът се изпразва от съдържание. Решаването на тази задача днес възниква като необходимост,което е гаранция, че тя ще трябва да се реши. Мерките в тази насока все още имат проучвателен характер.

47. Борбата със съмнението и с подозрението са два различни въпроса. Да се борим успешно със съмнението ще рече да правим дейността си успешна. Да се преборим със собствената си подозрителност ще рече да подобрим характера си.

48. Когато твърдим, че вярването не е механичен процес, ще трябва с нещо да подкрепим това свое твърдение. Представата, че механичното движение е нещо безкрайно просто се оказва невярна.

49. Когато твърдим, че вярата е "процес на съзнателно движение" ще трябва да кажем нещо по-определено за това движение. В противен случай рискуваме да нагазим в неопределеността на схоластиката, която борави с абстракции, изпразнени от съдържание.

50. Когато твърдиш, че вярата е условие за развитие на ума /с.44 /, след това като център на вярата сочиш ума /с.45/, а след това твърдиш, че вярата може да бъде силна, когато нейният център е силно развит / с.45 /, не може да не признаеш пред учениците си, че изпадаш в логическо противоречие.

51. Ако приемем твърдението, че грешките на хората "се дължат на вярата им в човешкия порядък" /с. 45-46/, ще трябва да започнем да вярваме в хаоса и всички грешки ще бъдат поправени?! Тази логика е основна в съвременната философия на магьосничеството, с която ни предстои да се запознаем.

52. Съгласен съм, че вярата трябва да се разглежда като разумен процес. Но човешката история ни опровергава, защото и днес вярата продължава да се експлоатира преимуществено от позициите на идеологията. Какво да кажем тогава? Толкова по-зле за тази история!

53. Твърдението, че "който мисли, само той има вяра" /с.46/ е спорно. Мнозина дипломирани стоят далеч от вярата и с това дават основания да разглеждаме мисленето им като отклонено. Наличието на вяра е сигурно доказателство и за наличието на нормално мислене. И това е така, защото вярата е израз на постигната цялостност.

54. Допускането, че има хора, които не мислят е спекулативно. Твърдението, че много от хората са с отклонено мислене се основава на емпирични доказателства.

55. Едва когато постигнеш своята цялостна изграденост, която най-напред наследяваш като природна даденост, можеш да разбереш как и защо озарението на вярата се превръща в твоя характерна черта.
(Следва)