автор: miglena

Пожелах си сърце от камък:
да не кърви в безумна самота,
да не боли от мъка и лъжа.
Но във въздушния ми замък от притчи и слова
само сърцето ми е все още истинско и живо.
Пожелах си диаманти, злато, седеф и коприна,
пръстени, изобщо - пещерата на Али Баба.
Но се оказа, че най-ценните богатства имам
без пари - творчество, любов и свобода...
Пожелах си знание и звездна сила, изчетох
планини от книги, оди, приказки и сказания.
Но истината се оказа скрита в мен самата,
а важното: да преживея всичко аз, сама.
Пожелах си остров да създам - от красота и
чистота, от щастие и светлина, от мир,
безгрижие, любовна приказност... рай.
Но на земята, а може би също и в небесата,
няма добро без зло, мрак без зора, и т.н...
Пожелах си да отхвърля всички закони,
норми, скучни правила, да се опиянявам от
усещането, че съм животрептяща душа.
И няма "но": свободна съм от вериги и
решетки, от всичко, освен от своето "аз".
Какво пък? Това сега си пожелавам:
Да овладявам и обичам своето тяло и
своя дух да обуздавам. По-висок връх от
собствените граници няма. Но как ли
ще надскоча себе си с това

СЪРЦЕ ОТ КАМЪК