автор: maxx

И З П О В Е Д В ЛЮБОВ

( ЛЮБОВ ОТ ПЪРВА МИСЪЛ )


Хора, бегли лица, срамежливи погледи -
идват и си тръгват всеки ден -
имат нужда от мен -
взимат своето и после обръщат гузно гръб.
Механични чувства - заразна тривиална псевдореалност.

Те имат наглостта да ми предават от сивата си енергия,
своите ненужни, излишни чувства,
а в замяна, след жалката си изповед, се чувстват удовлетворени -
получават бледа усмивка на лицето - мимолетно щастие.
Гордост, корист, алчност - всички антикачества се изпаряват.

Всичко изкуп(У)вам!
Но един ден ще се сложи край!
Това няма да продължи дълго!
Един ден ще се сложи край!


о о о


...Този няма смелостта да ме погледне в очите. Мирисът на пороците му се влачи тежко след него. В ръката си стиска небрежно красиво умиращо цвете. С отрицателната енергия, идваща от тъмната страна в него, ръката му прекършва на две душата на нежното цвете. Агоничните му стонове се разнасят във всички посоки. Те остават нечути за хората.









о о о

Е д н о з а к л и н а н и е ,
н а п р а в е н о в б е з л у н н а н о щ
с е с б ъ д в а !

Тя се появи!
Усещам как се приближава с меланхолична крачка.
Таи нещо… Някаква рана…!
Тя търси нещо.

Търси отговори и изтрива със сълзи в очите
досадни и неприемливи въпроси.
Разговаря с някого,
но няма сили да мисли над излишни заучени фрази.
В главата й изплуват изтощени прашни образи,
които не иска да вижда.
Ръцете, косите, движенията на главата й
и насила движещите й се устни унило следват мислите,
идващи от изнасиления от досадни такива мозък
и като в последна прегръдка за сбогом
показват явната си неприязън към реалността.

Сега я усещам още по-близо и по-силно.


Дълги вечери, изиграни в опиянение, поръсени с дъжд от меланхолии.


Усещам мириса на душевна самота!

Ето я!
Тя е красива!


Оказах се прав!
Не намирам следи от непреодолим гняв,
от лакома алчност за постигане на користни желания,
не виждам натрапчивата гордост, която срещам у хората,
няма и следа от завист - лицето й е чисто, без следи от рани.
Но следи от душевна болка…

Очите й намират моите - отзовават се на телепатичния ми повик - изпълнени с жажда, носещи тъгата на разочарована гореща от будни страсти душа. Огънят в дълбочината на очите й се разпалва, изпраща въпроси, търси дългоочаквани отговори. Тя търси, наостря сетивата си и напасва съзнанието си на фреквенциите, на излъчваните от мен вълни, намира нивото на комуникация, общия език, чувства връзката. Доза адреналин пулсира неконтролируемо във вените, чувство на първичнен срам блика от ангелските й очи. Сега страстите излизат от истинската й същност разголени, нескрити, защото тя иска да открехне сърцето си - не може да контролира мислите си и да сдържа привличането, което усеща. Това, което я кара да потъне блажено в погледа ми е неизбежното привличане, идващо от дълбокото й желание, да потъне в душата на някой, който я разбира, който го е грижа за хората, който е достатъчно дързък и смел, за да срещне онова силно и опасно, и същевременно толкова нежно и невинно любопитство, което задоволява нуждата на всеки, докоснал се до магическото усещане на дрогата, наречена любов. Толкова енергия, бликаща дълбоко от очите й, насоченa към мен! Тя изпраща сигнали - копнеж за поглед в дълбоко неизвестното. Дори и не се опитва да спре желанието си да прекрачи границата. Незадоволени чувства бликват от миналото, за да се проявят сега в цялата си светлина. Тя разпознава в излъчването ми рефлективния образ на своите тъй дълго събирани копнежи.

За няколко секунди, през които се засичат погледите ни, ние обикваме миналото и бъдещето в тях. Сетивата й се насочват към сърцето ми, търсейки пътя към него. С появата си точно в този съдбовен момент тя бе отворила вратата към преодоляване на дистанцията на ниво комуникация между нас. С насочването на своята енергия в правилната посока и на правилната честота сега отвори другата, която отключва съзнанието ми, за да се осъществи комфортната връзка и така го прави приятно уязвимо. Сега между нас няма пречки, защото тя отваря третата - тази на чувствата. Нейният поглед, без да изпуска моя нито за миг, настоятелно се забива в съзнанието ми като жило на скорпион и вкарва своята отрова. Той проследява пътя ми назад в миналото като оставя следи от болка, пораждащи у мен магично-завладяваща жажда за свежа хапка от отровната кръв. В този точен момент, и само в него, сърцата ни биха могли да се приближът толкова близо едно до другото. И двамата чувстваме, че сме се приближили достатъчно близо, за да намерим нашата истинска същност, изпитаме съчувствие един към друг и безвъзмездно отдадем по една малка част от себе си.
Едно неизказано с думи, отдавна чакащо да излезе на яве, напиращо в душата, идващо от миналото, простиращо се над бъдещето, почувствано от всяка гънка на мозъка "Обичам Теб!" се усеща във въздуха около нас. Едно пулсиращо в гърдите признание за всеотдайност се чувства вече освободено. Така ние освобождаваме част от божественото в нас, защото знаем, че такава връзка осъществяваме с Господ, и с това се приближаваме по-близо до него.

" Н е к а б ъ д е м е д н о ц я л о ! " -
достига уязвимо послание от сърцето й.

Това, което вече и двамата усещаме са засилващи се едностранни сигнали на една платонична безнадеждна любов, вечна константа -каквато и двамата искаме да остане.

" В и ж д а м в е ч н о с т т а в т е б " -
казват дълбоките й зелени очи.

Тя разбира, че през всичкото това време, когато е чакала, когато го е обичала, е знаела, че моментът ще дойде, и чакането си е заслужавало:

" З н а м , ч е с ъ м г о т о в а … " -
признава съзнанието й.

" А з т ъ р с и х т а з и б о л к а в т е б ! О б и ч а м я !
Т я е м о е т о м и н а л о , у с е щ а м о е т о н а с т о я щ е и с а м о т я б и р а з б р а л а и ж и в я л а с м о я т а б ъ д е щ а б о л к а .
О г л е ж д а й к и с е в т е з и о ч и ,
н а м и р а м с о б с т в е н и т е
с и м и с л и … "

Откритите истини и намирането на блажено споделено съчувствие освобождава път от реки-сълзи на фамилиярно щастие.
Иска ни се да не казваме нито дума, за да не развалим красотата на този свещен момент.
Мълчейки споделяме изминалия път…

Всяка една, макар на пръв поглед невидима запетайка в тази сложна игра на живота крие своя загадъчен и важен смисъл,
който не трябва да пренебрегваме!