автор: pawleta

Милото ми папагалче, вече половин час гледа прехвърчащите по балкона врабчета. Много ми се иска да зная в този момент какво точно вижда и как обработва и приема тази информация в главата си?
Чувствата и мислите, до къде достигат и за какъв период от време? Дали осъзнава , че е подобно на тях, а не на човек? Охлюва в аквариума с рибките е на повърхността, но този път не мами любопитството му. Няма кой да потопи клюн във водата и да се опита да го извади на вън. Днес трябваше да се научи как да затваря вратичката на клетката след себе си ,когато се прибира в нея. Трябваше, а всъщност дори не усеща кога долепям устни до главичката му. Всичко започна от сутринта , в която едно изречение от стих на Ангар отекна в съзнанието ми " И очаквай, Врабчо драг, лятото да дойде пак!"
Шепа трохи и семенца намериха своето място на перваза точно под нослето на моя домашен любимец. Въпреки, че не е мой в този миг той си е най - мой, най-любим. Зарових пръст в перушината на вратлето и малките очички започнаха да се затварят от удоволствие. В миг нещо му мина през ума и започна да хвърчи из стаята , като все повече и повече набираше скорост. Спря се в стъклото и едно ужасно тряс предизвика пеперудки и пред моите очи. Пердето разруши връзката с външния свят. Някога, след време му обещах да му избера любима, толкова красива, че да му се иска завинаги да остане с нея. Дотогава обаче трябваше да расте и търпеливо да опознава и нас хората. Врабчетата вече лудеят пред другия прозорец , а перушана му с перушан някак поумнял се спуска с глава надолу , разтваря крила и с клюн захваща дръжката на вратичката си. Смешно е , не осъзнава, че тежестта му пречи да довърши делото си, но да си призная и аз не зная точно как трябва да я свърши тази работа, надявам си се някога сам да се сети и може би, благодарение на идеята на Ангар и случайността да е в деня , когато ще си намери истинската половинка.