автор: magiq02

И ти, като други...,
десетки мъже,
препъна се в моята сила.
И ти, като други ...
със нежни сърца,
от моята нежност застина.
Не стъпил на пътя,
те стигна нощта.
В тъмата с любов се размина.
А лунната стълба
ти дадох за фар...,
изпратих дъга пъстроцветна...
Но ти се обърка,
луната изтля...,
дъгата в сълза мило светна...
И мрачното утро...не беше добро,
без капчица дъжд за пустиня.
Изпратих ти карта за ...нови земи,
не я и погледна дори...

И ти като други ... десетки мъже
път търсиш, но път... не пое...