Ако можеше всяка сутрин
животът ми да се събужда
в ритъма на постоянна магистрала
оставил насрещните си сблъсъци
от другата страна на мантинелата.
Ако можеше без изпреварване,
без превишени скорости,
без съзтезания,в които до дъно
да пропадаш в себе си...
Ако можеше без сблъсъци,
без отбивки зад канавките,
без душевни катастрофи,
без разстояния отвъд
изчерпаните ми възможности.
Ако можеше...тогава
дали си е заслужавало
изобщо да се раждам.