автор: malko

Минават годините - крила -
нарастват долините
и върховете губят силуета ясен.
Кой удря яростно конете млади,
небето кой е там запалил?
Не аз! Не аз!
Със теб сме седнали на нисък бряг
покрай пътеката, потънала във мирти
и гледаме във любовта,
в това безкрайно огледало.
А нейде младите момичета
припяват с нисък глас
и дървеса гигантски губят корен.

Коне препускат в сяра и вулкани.
Във мен - шуми морето.