автор: 4i40

Проливен дъжд покри морето -
соленото и сладкото разпятие
на хората, които са загубили
пристанищните суети на земните
приспиващи следобедни вълнения,

на нас,които бяхме раснали
в напуканите длани на бащите си
с даляните и лодки калафатени
и рибите изсъхнали от чакане,

на другите, които вече нямаха
монети дребни из джобовете,
защото бяха ги захвърлили
по дъното на екзотични улици,

на тези, дето ги обичаха
жените от далечните пристанища -
щом корабите заминаваха
те толкова щастливо плачеха,

на всички, дето се издавиха
в моретата на своята несбъднатост
и здраво хващаха се за желязото
отблъсквайки се всеки път от дъното...

Небесен някакъв каприз -
безмислен дъжд върху морето.