автор: zdratch

Разстоянието между нас
е крачка,
но как, кажи ми,
да я извървим,
като отвред се мъчат
да ни смачкат,
като живота си
не можем да делим?

Помежду нас
лежат безсънни нощи,
копнежи,
впрегнати в юзди.
Дори не знам
остават ли ни още
щастливи мигове
и крадени мечти.

Във парка
две дървета има
едно към друго
устремени със любов
и крачка ги дели,
но непреодолима,
превърнала ги
във замръзнал зов.

...Във парка,
гдето тази зима
една върба
се бе раззеленила,
забравила,
че плачуща върба е тя
и че тъга е символът й,
даже и през пролетта.