автор: aivia

Омръзна ми от таз голямата любов,
от смях, от сълзи, пътища, раздели.
Ще взема да възпея аз един картоф.
Картофи разни - рязани и цели.


Ма този, моят, е картоф специален.
Суров, измит, на пръчици надялан.
Направо за фритюрника идеален.
И скочи сам във мазнината вряла!


Нима го стори от възвишена любов?
За обич люта в ада да се пържи?
Той скочи в олиото, щото е картоф
и хрупкаво в корема ми завърши.


О, не тъжете за моя пържен картоф!
И да ви кажа възпявам картофа,
понеже е смешно да се пържи любов.
А одата свършва с ей тая строфа.