автор: zdratch

Огънят в камината мъждука
и се глези както някога...
Ти ли си го стъкнал
или тука
дошла е Тя?
Ний всякога
със тебе заедно
го палехме...
и после,
в стихналата зной
света
с безкрайна нежност
галехме...

Недей ми казва,
зная кой
застлал е
със дебел килим
паркета
и сложил две легла...
А ний не искахме
да се делим
дори за миг...

Сега ела,
последна съчка
в огъня да сложа
и с нея заедно
да изгоря...
А ти от пепелта ми,
ако можеш,
раздухай пак жарта.