Задочно на Миглена - заради октоподените прегръдки
И на Изабелла - тя си знае защо...
Морето като спомен ме прегръща.
През люспите ми светят люти рани.
Морякът искаше да има къща -
и затова на сушата останах.
След свобода дълбока три живота -
реших, в морето няма да се връщам.
И пресуших очите си, защото
Морякът искаше да има къща.
Дали и как ще ми прости морето,
че в сухоземна лелка се превръщам?
Удавих се на мястото, където
Морякът искаше да има къща.