автор: azz

Стандартни от влажност,
притома накъсана
трапчиво набухва ни в облаци.
И в капилярите
небрежно- питателно
надтласквам
кресчендни нетрайности.
И шупвам в бедрата
разлива бездъние
сферично загръглена
ин-травагантност.
Във мене прииждаш,
излизам от себе си
подпирам с колене опарени
изпъната семплост,
стандартни безсъници-
сънят реже клона на утрото.
Остърган по кожите
и плътен по допира
прашец, овляжнял феромонно
на капки процежда се-
дантелено някак
в недрата на пърхаща слабост
разчепквам чаршафено твоето тяло
с език, пресушена до бяло.
Далеч в сетивата мирише
на бавно
и сякаш се носим на кварки
дали те попитах
какво всъщност става
във трансмолекулно
разграждане?
Стандартно, химично-
вибрации някакви
дробят ме на три- индекс атомен
и с въртеливо, ротиращо чакане
въртопно завихря ме
вакуум
в аджнА- на челото,
почти в междувеждие,
напръскано с тичинки
манност.
Изсмуквам се вътре,
а теб те изхвърлям
на сребърна нишка,
за да ме пазиш.
На пъпа завързана.

Дали те попитах
каква е магията?